Поискай и е Дадено!

"Съществува мъничко лудост в танца, която дарява всекиму нещо добро." ~Edwin Denby Когато внучката ми Емили беше на пет, тя искаше да получава всичко на момента и се опитваше да изостри търпението ми до краен предел. С големите си сини очи, с размер на чинийки за кафе, и русата си коса, която изглеждаше сякаш сресана с тел за разбиване на яйца, тя беше като вихрушка в действие. След всяка от нейните визити, си вземах шишенцето с аспирина, пълнех ваната с гореща вода и си правех баня с балончета, малко лечение и медитация.

Боб се присъедини към нас точно преди Коледата на 2010г. Той беше една бездомна котка, живееща до офиса, където Джини работеше. Тя и колегите й хранеха него и останалите бездомни котки. Времето се застуди. Джини изгуби работата си. "Не мога да го оставя! - каза тя. Боб дойде вкъщи за Коледа. Четири месеца по-късно

Някога оставяли ли сте страхът да ви завладее? Ами, днес ще научите за едно удивително куче, което ми помогна да преодолея моя страх. Каспиън беше ново допълнение към моя дом. Една сутрин той се появи в предния двор на моята 100 годишна къща. Беше кожа и кости, покрит с кържели, бълхи и възпаления, и рана от прострелване - кльощавото му тяло бе осеяно с едри сачми. Хвърлих един поглед на това патетично животно и му казах

Добрата връзка не е игра, която да изиграете или его-пътуване, на което да се отправите. Тя е любов...и двама души. Да обичаме някого, може да ни донесе най-голямата радост, която можем да си представим, и да ни нарани повече, отколкото ни се вярва. Ако не ви боли истински, когато човека до вас направи нещо, което ви е разочаровало, но ви боли истински, когато този човек изпитва болка и тъга, тогава вие знаете, че истински обичате този човек.

Брачното блаженство не трябва да бъде трудно за постигане... и други изненади за брака от Сали Денийн Стресирани сме. Работим прекалено много или си търсим работа. Тревожим се за плащането на сметките, ипотеката, таксите за колежа на децата.

Вчера видях едно момиченце в мола, което риташе и викаше. Родителите й правеха всичко възможно да я успокоят.

ТЯ НИКОГА НЕ МЕ ИЗОСТАВИ © Майкъл Сегал "Бутай..Буууутай!" - извиках на приятеля си, но се оказа че няма смисъл повече да опитваме. Колата ми беше заседнала в калта, а аз отивах на двойна среща. Бях само на 16 години и исках да направя добро впечатление на моята хубава и интелигентна приятелка. Обаче, чувайки оборотите на мотора заедно със заседналата в калта кола, не ни спечели много точки в очите на нашите приятелки.Продължихме да бутаме още и още, но нямаше излизане от калта.

Джон Бланчард стана от пейката, изглади военната си униформа, и започна да изучава тълпата от хора, които си проправяха път през Голямата Централна Гара. Той се огледа за момичето, чието сърце познаваше, но чието лице му беше непознато -  момичето с розата. Интересът му към нея започна преди тринадесет месеца в една библиотека във Флорида. Вземайки една книга от рафта, той се почувства заитригуван не от думите в книгата, а от бележките, написани с молив в празното поле. Нежният почерк отразяваше една дълбокомислена душа и проницателен ум.