От "Пилешка Супа за Душата: Баби" - Две Грахчета в Шушулка От Sallie A. Rodman

"Съществува мъничко лудост в танца, която дарява всекиму нещо добро."
~Edwin Denby

Когато внучката ми Емили беше на пет, тя искаше да получава всичко на момента и се опитваше да изостри търпението ми до краен предел. С големите си сини очи, с размер на чинийки за кафе, и русата си коса, която изглеждаше сякаш сресана с тел за разбиване на яйца, тя беше като вихрушка в действие. След всяка от нейните визити, си вземах шишенцето с аспирина, пълнех ваната с гореща вода и си правех баня с балончета, малко лечение и медитация.

По време на една конкретна нейна визита, тя беше в рядка форма. Беше се завъртяла пред една лампа, и я беше счупила; беше си заклещила палеца в нощната лампа и го беше изгорила; и беше запушила тоалетната, тъпчейки я с тоалетна хартия. Всичко това в рамките на двадесет и четири часа.

На сутринта беше вече на крак още с пукването на зората, и беше открила козметиката ми. Наистина се уплаших здравата, когато една малка страховита форма, от краката до петите омацана в гримове, пропълзя в леглото ми. Бях готова да я сгълча, но сърцето ми се разтопи, когато Емили каза: "Бабо, ти винаги изглеждаш толкова красива. Ще ме научиш ли как да се гримирам, също като теб?"

Реших, че него ден ще направим заедно проект на кораб, за да държа Емили далеч от злополуки, пък и може би да се сближим малко. Седях на масата в кухнята с инструменти от всякакъв вид за правене на албум с изрезки, хартия в различните цветове и нюанси на дъгата, и ножици, които режат по всевъзможен начин. Работех здраво да подреждам буквички върху една страница, докато Емили се въртеше в кръгове из цялата стая.

"Емили, моля те седни!" - Изкрещях аз от кухнята. "Заболя ме главата да те гледам!"

"Ама, бабо, аз обичам да гледам как цветовете на полата ми се въртят около мен." - отговори тя.

Масажирайки слепоочията си, се опитах да премахна туптенето, което се разрастваше зад очите ми.

"Емили, не помагаш на главоболието на баба!" - предупредих я аз.

"Какво ти има, бабо? Аз просто се въртя. Не наранявам нищо."

Защо Емили ме подлудяваше? Справих се добре със собствените ми деца, но тази внучка ми късаше нервите. 'Сигурно съм ужасна баба', мислех си аз, докато лежах в леглото онази вечер, слушайки я да си тананика. Защо не може да стои спокойно? Къде сгреших? Бях по-решена от всякога да превърна визитата й в едно радостно изживяване. Може би ще заформим връзка. През следващите два часа не я виждах толкова често, колкото ми се искаше.

На следващата сутрин се отказах от албума с изрезките и позволих на Емили да си направи модно ревю с бижутата от костюмите ми, и една стара нощница. Токчета, чантички, кожи и шалове, я държаха заета през целия следобед. Докато си вършех работата в кухнята, я наблюдавах с ъгълчето на окото си. Изглежда се забавляваше много повече с това да преброжда стаята и да пее, отколкото да се опитва да прави проект на кораб с мен. Почувствах се, като най-лошата баба на света.

Вечерта се обадих на майката на Емили, Дженифър.

"Джен, справям се ужасно с ролята на баба." - признах си аз.

"Защо говориш така, мамо?"

"Ами, явно не мога да стана близка с Емили. Тя е кълбо от енергия, което никога не спира за достатъчно дълго време, че да можем да се сближим." - казах аз, вече облята в сълзи.

Дъщеря ми започна да се хили. "Мамо, не разбираш, нали?"

"Какво?" - попитах аз.

"Тя е теб! Вие сте абсолютно еднакви - две грахчета в шушулка."

"Мен ли? Шегуваш се, нали? Аз не съм, като нея."

"Да, мамо, като нея си! Вие и двете сте кълбо от енергия. И двете обожавате лъщящи дрехи, бляскави бижута, и сте кралици на драмата по природа. Дайте си шанс."

"Кралица на драмата? Сериозно!" Не можех да повярвам на ушите си.

Спрях, за да си помисля за момент. Възможно ли е? Права ли е? Отбеляза правилно някои неща. Трябваше да го призная - вероятно беше права.

"Знаеш ли, Джен, просто не го виждах досега. Вероятно съм подходила абсолютно погрешно. Дойде ми една идея, която може и да проработи. Ще говорим отново утре вечер." - казах аз, оставяйки бавничко телефонната слушалка обратно на мястото й.

На следващият ден реших да опитам съвсем нов подход. Изкарах Караокето и микрофона, и очите на Емили светнаха. Тя обичаше да пее и танцува, точно като мен на нейната възраст. Спомних си усещането на пантофките с палци от класа по балет и звука от приглушените удари по дървения под на танцовото студио. Никога не съм била по-щастлива от времето, в което пеех или танцувах. Обичах гримовете и блясъка.

"Емили, би ли искала баба да направи едно шоу заедно с теб?" - опитах аз.

"Божичко!" - каза тя, плясвайки с ръце и скачайки нагоре и надолу.

Разместихме малко мебелите и опънахме един чаршаф във входната зала. Използвахме плочките във фоайето за нашата сцена. После започнахме с дивото шоу, комплектовано с импровизирани костюми, много бижута и грим. Следобедът се изтъркули, докато ние се пързаляхме и въртяхме по пода. Емили и аз подскачахме в ритъма на Rolling Stones, кикотехме се, и се гушкахме. Чувството да бъда отново толкова млада и жива, беше страхотно. Може би, в крайна сметка, не бях чак толкова лоша баба.

"Може ли да го направим отново утре, бабо?"

"Разбира се." - отговорих аз. Бях открила вълшебното ключе. Тази нощ в леглото се гъделичкахме и отново преобръщахме целия ден. Получих голяма целувка за лека нощ, и супер дълга прегръдка.

Емили и аз бяхме станали доста по-отворени, докато седмицата минаваше. Танцувахме на Chubby Checker, Herman's Hermits, Buddy Holly, и направихме своя собствена версия на 'Брилянтин'. Емили незнаеше откъде съм намерила всичкият този материал, но какво ли знаеше тя за баба си, която едно време беше луда и прелуда тинейджърка.

Минаха десет години, а Емили живя и в Япония, и във Вашингтон. Въпреки, че е далеч, тя ми изпраща снимки на фънки дрехи, които харесва по Е-мейла. Гледам снимките й във Фейсбук и й пращам по Е-мейла бляскавите бижута, на които попадам.

Обичта ни се разрастна с времето и сега сме в синхрон. Оприличавам се на нея и обичам ентусиазирания й подход към живота. Това, което някога толкова ме дразнеше, сега ми изглежда, като освежаващите бани, които си правех, когато тя си тръгнеше. Емили е второкурсник в гимназията и тази година се връща обратно в нашия район. В момента прави представления в местния театър и в училищното шоу на талантите. Нямам търпение да бъда там лично. Аз ще съм тази, която аплодира от първия ред. Знам, че когато се поклони, тя ще изпрати една специална целувка, само за мен. Ние сме две грахчета в шушулка.