МОЯТА ПЕТЪЧНА ИСТОРИЯ: "Покоряване на Стълбите" от Джини Дай

Някога оставяли ли сте страхът да ви завладее? Ами, днес ще научите за едно удивително куче, което ми помогна да преодолея моя страх.

Каспиън беше ново допълнение към моя дом. Една сутрин той се появи в предния двор на моята 100 годишна къща. Беше кожа и кости, покрит с кържели, бълхи и възпаления, и рана от прострелване - кльощавото му тяло бе осеяно с едри сачми. Хвърлих един поглед на това патетично животно и му казах, че си е у дома.

Отне седмици ветеринарни обгрижвания, бани и много купички с храна, но накрая той започна да прилича на куче, което щеше да оцелее. Костите му започнаха да се скриват, козината му започна да блести, а той се превърна в моя неотлъчна сянка, за да покаже признанието си, за това че съм спасил живота му. Той винаги беше с мен - освен, когато отивах горе в офиса си.


Домът ми имаше широки дървени стълби, водещи до втория етаж. Каспиън се ужасяваше от тях. Нямаше значение колко неща опитах, за да изградя увереността му, или с колко вкусна храна го съблазнявах, той отказваше да се качи по тези стълби. Той просто се страхуваше и започваше да трепери всеки път, щом се опитвах да го приближа до стълбите. И въпреки това, когато отидех в офиса си, той се изпълваше с отчаяние, че е разделен от мен, лягаше на земята и започваше да скимти и да плаче.

Нямах представа какво бе създало този страх, а още по-малко знаех как да му помогна да го преодолее. След две седмици ежедневни опити, аз най-сетне се отказах. Щом не искаше да се качи по стълбите - така да бъде. Единственият ми начин да се защитя от неговото жално скимтене, беше да усиля музиката всеки път щом се налагше да бъда в офиса си. Когато излизах от офиса си и отивах долу, Каспиън избухваше в бясна радост, че отново сме заедно.

След около месец, изпълнявайки все същия модел на поведение, една сутрин се събудих от някакъв шум. Лежах в леглото, опитвайки се да го идентифицирам.

Цък, цък, цък. Тишина. Цък, цък, цък. Тишина.

Продължи така близо петнадесет минути, преди любопитството ми най-сетне да надделее над желанието ми да стоя под топлите завивки. Хвърлих юрганът си на страна, грабнах една дреха и отидох да разследвам. Когато идентифицирах източника на този шум, аз просто застинах на мястото си, с широко зееща уста.

Видях как Каспиън внимателно се изкачи по стълбите. Цък, цък, цък. Той се изкачи до върха и се обърна, а после тръгна надолу. Цък, цък, цък.

Когато стигна до долу, той се обърна и ме погледна, сякаш искаше да каже, че това наистина не е голяма работа. Мога да го направя!

А после го направи отново, и отново, и отново, поне още 25 пъти - и така повече от 15 минути, откакто отидох да разследвам.

Гледах как увереността му нарастваше с всяко изкачване и слизане по "страховитите стълби." Езикът му висеше навън от радост, а накрая опашката му се въртеше, като триумф над страховете му. Той знаеше, че никога повече няма да се налага да бъде разделен от мен, заради стълбите.

Вече го обичах, но в този ден развих изключително уважение към куража и устойчивостта му. Това ме предизвика да се замисля какво аз бих имал волята да направя, за да преодолея страховете си. Имах ли волята да погледна страха си в очите, а после да извървя стъпките към преодоляването на този страх? Имах ли волята да почувствам страха, а после така или иначе да го направя? Имах ли волята да атакувам страховете си толкова дълго, колкото беше необходимо, за да ги преодолея? Взех много решения през този ден, които ме дариха с много по-богат живот - и има Каспиън, на когото да благодаря за това!

Затова сега отправям същия въпрос и към вас: Имате ли волята да погледнете страховете си в очите, и после да извървите стъпките към преодоляването им? Имате ли волята да почувствате страха, и да го направите така или иначе? Имате ли волята да атакувате страховете си толкова дълго, колкото отнема да ги преодолеете?

Всеки път щом заставате лице в лице със страха, опитвайте се да си спомните за това смело куче, което бе способно да преодолее страховете си с любов и решителност - а после последвайте примера му. Всички ние се страхуваме от нещо в живота си. Не е срамно да се срахуваш. Ключът към победата обаче, е да се изправите директно пред страха си, и да направите каквото всичко възможно да го преодолеете. Можете да оставите страховете си да ви спрат да постигнете всичко, което желаете в този живот, или, можете да последвате примера на Каспиън и да покорите стълбите!

Джини Дай

Джини Дай е Основател и Управителен Директор на "The Ultimate Life Company" - създадена да ви даде сила да изживеете вашия ултимален живот!