От Какво Се Страхувате?

Вчера видях едно момиченце в мола, което риташе и викаше. Родителите й правеха всичко възможно да я успокоят.


Също така видях и хората, които минаваха покрай тях. Някои поклащаха глави, смятайки детето за разглезено, дете от типа "дай ми каквото аз искам сега." Други спираха и казваха мили думи както на детето, така и на родителите.


"Ти си толкова красиво малко момиченце. Такова красиво момиченце не би трябвало да плаче," - каза една дама.


"Не бъди толкова тъжна. Всички имаме лоши дни," - добави друга дама.


"Мисля, че е разглезено хлапе," - чух как един друг човек прошепва на приятеля си.


Никой от тях не беше прав. Детето не беше нито разглезено, нито имаше лош ден.


То се страхуваше.


Родителите после ми разказаха, че някой, който носел палто, я уплашил. Страхувала се от кучета. Палтото приличало на голямо куче.


Продължиха да обясняват, че за тях е голямо предизвикателство да ходят където и да било. Приятелите им имали кучета, съседите си разхождали кучетата на улицата.


Така че можете да си представите какво значи да се опитваш да изживееш един ден, без да паникьосаш детето си.


Спомням си, че като дете, изкачвайки стълбите нощем, имах чувството, че някой или нещо ще ме грабне за крака. Затова през повечето време бягах.


Ще си призная, че от време на време правя същото нещо и като възрастен.


Страхът - това, от което се страхувате най-много в живота, ви притежава, контролира ви и ви ограничава.


Тормозя се и със страхът си от височини, но се боря с него. Съпругата ми ме изпрати на планер за шестдесетия ми рожден ден. Бях добре. Бях по-добре от добре, бях супер!


Ако можех да си пожелая едно детинско желание да се сбъдне, това би било да имам способността да летя като птица.


Истината е че страхът може да ви обезсили. Страхът парализира много хора, ограничава способностите им да са насладят дори и на най-простичките неща в живота, а в някои случаи спира хората да предприемат медицински процедури, които могат да предотвратят по-големи здравословни проблеми.


Страхът също така удря и мечтите.


Понякога нашите собствени страхове се отразяват върху другите около нас, въздействайки върху техните възгледи и отразявайки се върху способността им да изживеят живота си пълноценно...всичко това в името на любовта, загрижеността и доброто родителство.


Някой веднъж използва акронима С.Т.Р.А.Х (F.E.A.R), като Невярно Доказателство, Изглеждащо Като Истинско (False Evidence Appearing Real).


Не съм сигурен, че това се отнася за всички страхове. Някой може да е имал лош опит с някое куче и сега този страх да е истински, актуален в живота му.


Но, смятам че типът страх, с който вярвам, че можем да се справим, е страхът, който подсилва съмнението.


В частност говоря за бедните проблеми от собственото ни въображение, които могат да бъдат както предложени от нас самите, така и погрешно захранени от другите хора в живота ни или светът като цяло.


Страхът и съмнението са враговете на вярата. Те са враговете, които вие позволявате да контролират решенията ви, дори и когато заявявате вярата си в Бог.


Давате им власт над вас. Врагът не иска да бъдете щастливи, успешни или изпълнени с вяра. Врагът иска да се провалите и да останете там. Защо?


Защото успешните, щастливи и здрави хора приписват своето щастие на Бог. Дори и когато застават лице в лице със страховете си, те заявяват вярата си в Бога - този, който не се страхува от нищо.


"Страхът предотвратява, вярата надделява!"


Боб Пъркс
_____________________________________


Боб Пъркс е вдъхновяващ автор и оратор. Новата книга на Боб "Пожелавам Ти Достатъчно" е колекция от истории, основаващи се на неговите Осем Желания описани по-долу:


"Пожелавам Ти Достатъчно!"
Пожелавам ти достатъчно слънце, което да поддържа настроението ти светло.
Пожелавам ти достатъчно дъжд, за да оцениш повече слънцето.
Пожелавам ти достатъчно щастие, за да поддържаш духа си жив.
Пожелавам ти достатъчно болка, така че и най-малката радост в живота да ти изглежда много по-голяма.
Пожелавам ти достатъчно издигане, за да задоволиш искането си.
Пожелавам ти достатъчно загуба, за да оцениш всичко, което притежаваш.
Пожелавам ти достатъчно "Здравей", което да те преведе през финалното "Довиждане."