МОЯТА "ВТОРА" ПЕТЪЧНА ИСТОРИЯ "От Другата Страна" от Майкъл Т. Смит

Боб се присъедини към нас точно преди Коледата на 2010г. Той беше една бездомна котка, живееща до офиса, където Джини работеше. Тя и колегите й хранеха него и останалите бездомни котки. Времето се застуди. Джини изгуби работата си. "Не мога да го оставя! - каза тя.

Боб дойде вкъщи за Коледа.

Четири месеца по-късно, Боб все още беше с нас. Заведохме го на ветеринар и му поставихме инжекциите. Скоро щеше да бъде кастриран. Междувременно, тъй като Боб не се разбираше с нашата котка, той живееше в гаража през нощта, а в двора - през деня.

Сърцето ми се къса, тъй като той е едно голямо любящо момче. Нуждае се от дом. Надяваме се някой да му намери дом. Ако не, няма да го оставим сам.

Няколко седмици след като нашия дом стана негов, Боб изчезна. Задният ни двор, заобиколен от двуметрова ограда, беше празен. Търсихме го, викахме го, но никъде не можахме да го открием.

Боб си беше отишъл.

Притеснихме се. Той не беше нашата котка, но ние бяхме неговото приемно семейство, докато той си имаше негов собствен дом. Чувствахме се отговорни. Легнах си и започнах да се тормозя. Къде беше отишъл? На следващата сутрин го открих завит на кравай да спи върху един стол на верандата. Той ме поздрави, "Мяу!" и побягна към вратата на гаража за храната си.

Джини и аз проверихме оградата. Нямаше достатъчно големи дупки, през които да може да се промуши. Къде беше отишъл? Как се беше измъкнал?

Отговорът дойде две нощи по-късно. Дворът отново беше празен. Боб го нямаше. Повиках го, чух драскане и го видях как се покатери на върха на оградата и скочи долу в двора.

Бях удивен.

Боб бе изучил двора и бе застанал лице в лице с една стена, която беше дванадесет пъти по-висока от неговия собствен ръст. Остави ли той стената да го спре? Не! Боб знаеше, че в живота има повече неща.

Остави ли Боб стената да го ограничи? Не!

Огледа ли се Боб около себе си, видя ли възпиращата стена, седна ли да плаче? Не!

Боб погледна стената и си помисли, че навън трябва да има повече и по-добро. Той имаше вяра. Боб погледна в бъдещето.

Аз загубих работата си. Джини загуби нейната. Оградата на отчаянието ни заобикаляше. Гледаме я и искаме да седим и да приемем съдбата си, но знаем, че това не е правилно. Трябва да следваме примера на Боб. Трябва да прескочим оградата. Боб го разбра. От другата страна на оградата има повече възможности.

За Автора:
Майкъл Т. Смит е писател в свободното си време, който вярва в споделянето на усмивката, на милата дума и на сълзата. Неговия жизнен опит му е дал специално сърце, което той показва в нещата, които пише.