Поискай и е Дадено!

Моята история започва на 10-ти Март, 1981г. Този ден наистина промени целия ми живот. Беше ден, който никога няма да забравя. Претърпях самолетна катастрофа. Озовах се в болницата абсолютно парализиран. Гръбначният ми стълб беше натрошен, бях счупил първи и втори шиен прешлен, рефлексът ми за гълтане  бе разрушен, не можех да ям или да пия, диафрагмата ми бе разрушена, не можех да дишам. Единственото, което можех да правя, бе да мигам с очи. Докторите, разбира се, казаха че ще бъда зеленчук до края на живота си. Всичко, което можех, бе да мигам с очите си.. Това е картината, която ми изрисуваха, но нямаше значение какво мислеха те. Най-важното беше, че мислех. Изрисувах се в умът си отново, като нормален човек, който излиза от болницата - вървейки.

Когато било на 2 годишна възраст, това осиновено дете на двама колежански професори, изведнъж и най-неочаквано спряло да расте, и здравето му започнало да се влошава. Екип от доктори му дали не повече от шест месеца живот, след като му поставили диагноза, че страда от рядка болест, която населява храносмилателната система и питателността в храната. Интравенозни захранвания от витамини и добавки, му позволили да възвърне силата си, но ръстът му бил блокиран завинаги.