Новата Версия на Джеки Чан

Майсторът на комедийните бойни изкуства някога си мислел, че е разбрал всичко. Докато не осъзнал, че живее в лъжа.


Интервю на Майк Цимерман
Джеки Чан почувствал страх. Това ми казва той, въпреки че не съм сигурен че му вярвам.


Той казва: "Когато застана лице в лице с някоя опасна каскада, сигурно ще излъжа, ако кажа, че никога не се страхувам.


Има смисъл. Всички ние изпитваме страх, разбира се. Но като цяло, когато правим това, което обичаме, можем ли наистина да го наречем страх?


И така, ето го и корена на моя скептицизъм: Чан се появява в първия си филм на 8 годишна възраст, а днес е на 56. Прави екшън филми, каскадьорска работа и бойни сцени вече 48 години. Разумният човек би могъл да поспори дали това, за което той говори е страх или сладко, безразсъдно изгаряне на адреналин. Това е повече радост, заредена от риск, отколкото страх, и много хора просперират от него всеки ден. Може би изглежда като страх. Но това никога не е държало Джеки Чан назад от нищо. И всъщност, това състояние на адреналин може би е по-отговорно за неговия продължаващ и до днес успех, отколкото каквото и да било.


Но с напредъка на разговора ни, Чан ми разказва две истории. Всяка от тях, обяснява в детайли един много ясен и решаващ момент, който кара Чан да изживее един друг вид страх - терор, наистина - който почти го парализира и дерайлира всичко, което е построил до този момент.


Тези събития се случили много отдавна на Джеки Чан и ние не сме запознати с тях, защото за радост, те го научили няколко гаднички урока за разликата между егото и душата.


Как ще продадем себе си на света, решава кои сме към всеки, който се здрависа с нас и стисне ръката ни. Чан осъзнал, че трябвало да преправи продукта, който продавал. За да разберете какво има предвид, трябва да погледнете как живее живота си той днес. Как се е трансформирал, достига точно до сърцевината на неговия успех - и неговия цялостен характер.


***

Всичко започнало с училището. Или липсата на такова. Роден в Хонг Конг, "Никога не получих истинско академично обучение," - казва той. "Никога не се научих да чета или да пиша. На тези неща се научих сам през годините." Образованието, което получил, дошло в академията по бойни изкуства, което, разбира се, отворило вратата на филмовата звезда. "Научих всички умения, които ми помогнаха да постигна успех, като екшън звезда, но нещото, за което съжалявам в миналото си, е че никога не получих възможността да отида на училище за да науча академичната част."


Филантропията е главна част от живота на Чан днес. Прогресията от по-голяма и по-смела благотворителност той открива през годините. Много от тази благотворителност е концентрирана около обучението на деца в неизгодно положение. "В много отдалечени райони на Китай, децата нямат основните неща, необходими за образование. Училищните сграда са или разрушени, или изобщо не съществуват. Екипът ми в Благотворителност Драконово Сърце открива тези места, а после аз ги посещавам, за да видя със собствените си очи какви са условията. Имаме си церемониална копка и аз се срещам с децата и учителите, а после им казвам че ще им построя училище и ще се върна да ги посетя отново, когато училището е завършено. Няма нищо по-удовлетворяващо в света, от това да се върнеш и да видиш чисто новото училище, да видиш децата в техните нови униформи, с раниците на гърба, съдържащи всички принадлежности, необходими за едно добро обучение. За мен това е много емоционално и радостно."


Той разказва няколко затрогващи истории от своя житейски път. Малкото момиченце, което се нуждаело толкова отчаяно от очила, че чак се удряло в стените, което не можело да се запише на училище или да спортува. То не искало да бъде в тежест на семейството си с подобен харч. ("2 долара" - учудва се той. "Можете ли да си представите това?"). Или ето го сакатият учител, който извървявал няколко километра към и от училище на патерици, защото нямал крака, и въпреки това със стремеж да обучава. "Има безбкрайно много истории. Правя всичко възможно да помогна на колкото се може повече хора. Никой не трябва да страда, най-вече децата."


Много успешни хора започват благотворителност и после се отказват, разбира се. За Чан обаче, това е нещо много лично. Той прави сам, колкото се може повече от това, и всъщност срещайки се с тези хора - им помага. Има и причина: Той не винаги е бил такъв. Всъщност, според неговите собствени думи, той описва младия Джеки Чан, като момче с "лошо поведение, преизпълнен със себе си."


"Нямах никаква идея какво правя," - казва той. "Когато бях на 20, един ден имах 5 долара, на другия ден бях милионер. Нямах образование, затова започнах да си купувам луксозни коли, бижута. Пукаше ми само как да харча."


Това довело до един от онези решаващи моменти: Първото му начинание в благотворителната работа било не нещо друго, а именно лицемерието, изграждането на имиджа - даването, в името на славата. "Мениджърът ми организира една визита на деца в една болница, за да им раздам Коледни подаръци" - спомня си той. "Когато пристигнах в болницата, там имаше цяла купчина опаковани подаръци и всички тези малки болни хлапета. Раздадох им подаръците, но нямах никаква идея какво има в кутиите. Не бях избрал нито един от тях сам - мениджъра ми беше свършил цялата работа. Когато тези хлапета започнаха да ми благодарят, че съм толкова мил задето съм им донесъл подаръци," - тук той спира за момент. "Почувствах се толкова фалшив."


***

Филмите на Чан - най-добре познат в САЩ с филма си Час Пик - са вихрушка от екшън и груб фарс. Неговите герои са винаги просто-толкова-колкото трябва, че това, разбира се, води до смях. Невероятната бойна хореография също помага. Никой не използва алуминиева стълба срещу множествен неприятел, като Чан. Неговият стил не е случаен. Когато се стигнало до първата продажба на марката Джеки Чан - още много преди "марката" да стане нещо стандартно в бизнеса - Чан се сблъскал с очаквания и трябвало да направи избор.


"Когато Брус Лий си отиде, създателите на филми погледнаха към мен като негов заместител." - казва той. "Бързо осъзнах, че никой не може да бъде точно какъвто беше той, затова започнах да добавям хумор към екшъна и развих своя собствен уникален стил."


Това било най-умното нещо, което той би могъл да направи. Това не само му помогнало да избегне това, което би било неизбежена реакция срещу него от пуристите на Брус Лий, но и го превърнало само по себе си в Джеки Чан.


Какво обаче не очаквал? Не очаквал да се превърне в себеабсорбирана, продажна, двадесет-и-нещо филмова звезда. До края на 70-те, Чан станал най-високоплатената филмова звезда на Китай. Следващата логична стъпка: Да отиде в Америка и да прави американски филми. Дебютът му бил "Рали "Кенънбол", епичен фарс за едно крос-кънтри пътуване, със звездното участие на Бърт Рейнолдс, който по това време бил най-високоплатената филмова звезда на Америка. И забавното (но не и за него) нещо се случило, когато Чан пристигнал там.


"Мислех си, че съм голяма звезда" - казва той. "Хората ме питаха за името ми. Казвах 'Джеки Чан!' Те казваха 'Какво?Кой' Джеки Чан! казвах аз. Никой не ме познаваше. Голямата звезда беше Бърт Рейнолдс. Аз правех половин милион долара на филм. Бърт Рейнолдс правеше 5 милиона. Казах си: "Боже мой. Той е голямата звезда. Аз съм нищо."

Тогава Джеки Чан усетил онова удивително нещо: Страх. Истински, искрен страх за това което си мислел, че бил, виждайки какво наистина бил, и осъзнавайки че цялото му бъдеще зависи от това, в което ще се превърне. "Има два вида човешки същества" - казва той. "Единият е добрия човек. Уважаван си, всички те помнят, и 50 години по-късно все още продължават да говорят за теб." Той станал другият вид човек, чиито стойности били заплащани в брой.


Но какво можел да направи? Все още бил млад кадър, без официално образование или какъвто и да бил опит в това да бъде "истинска" личност. От къде можел да започне? Какво трябвало да промени? И дори по-лошо, как можел да го промени, след като вече с години работел за създаването на касова персона, която народа в родната му страна обожавал?


Скоро отговорът щял да се появи с епизода на Чан в болницата с Коледните подаръци. Това запечатало сделката и той се отправил по една съвсем различна пътека. А промяната не била толкова трудна, колкото си мислел той.


"Този ден се зарекох никога да не правя отново нещо подобно. От тогава нататък, всъщност аз сам ходех и избирах подаръците за децата, а когато им ги раздавах, чувствах сякаш правя правилното нещо. Това преживяване наистина промени мисленето ми. Осъзнах, Какво съм направил за този свят, за себе си, за семейството си? Нищо. Изцяло промених подхода си."


***


Той създал повече филми. Започнал да прави повече благотворителност. И открил, че се наслаждавал на благотворителността така, както се наслаждавал и на работата си. Не трябвало да продава нищо. Промяната, която направил в себе си, промяна, която направил за да не се чувства никога повече така, била законна. "Осъзнах, че когато видя някого да се усмихва - съм щастлив." - казва той. " Така че една по една, година след година, правя все повече благотворителност, и това ме прави по-щастлив. Това беше като снежна топка, която става все по-голяма и по-голяма.


Искреният смях и ентусиазъм, се превърнали в основата на марката на Джеки Чан - която сега е мултимилионна авантюра, дори и без да броите филмите. Чан извършва невероятно количество странична работа, като предприемач и бизнесмен, въпреки че не е много познат с това, тъй като прави голяма част от тази работа в Китай. Той има интереси в артистичните филмови театри, ресторанти, гимнастически салони и много други. По този начин той се е превърнал в развиващ се пазарен посланик.

"Всеки ден имам хиляди неща за вършене." - казва той. "Когато се уморя, все някой ще седне с мен и ще ми разкаже за проект или бизнес, или благотворителност, и аз просто се събуждам. Интересувам се от всякакъв бизнес, защото точно сега Китай тъкмо се отваря и хора от цял свят - и най-вече САЩ - искат да навлязат в нея. Щастливец съм, защото през последните 20 години имах много добри отношения с американските си приятели, така че всеки път щом те пожелаят да навлязат в Китайския пазар, те се обръщат към Джеки. Понякога им помагам. Понякога съм техен партньор, тогава всички правим пари. Взимам това, от което се нуждая аз, а останалото отива за благотворителност."


И те купуват като луди, защото това което той продава - Джеки Чан - е искрена работа.