Нещо в Човешката История Липсва! Еволюцията Отговаря ли Този Голям Въпрос?! | от Грег Брейдън

През 2014 г. - едно проучване на Галъп показало, че само в САЩ, повече от 42% от запитаните вярват, че в човешкия произход има нещо повече от общоприетото - че нещо отвъд Чарлз Дарвиновата Теория на Еволюцията, е отговорно за нашето съществуване. Резултатите от това проучване, рефлектират нарастващото усещане, че ние хората, сме част от нещо голямо, и мистериозно. И някои от най-великите умове в науката са  съгласни с това!

Нещо в човешката история липсва!

Франсис Крик, Нобеловият лауреат, откривател на двойната ДНК спирала, вярвал че красноречието на изграждащите блокове на живота, трябва да бъде в резултат на нещо повече от безразборни мутации и случайна измислица на природата. 

Чувството, че има нещо повече в нашата история, не е просто един скорошен феномен. Археологическите открития показват, че почти универсално, от древният текст на Маите - Попол Вух - и коренните традиции на американската пустиня на Югозапад, до корените на световните главни религии, древните хора се чувствали свързани към нещо повече от тяхната непосредствена заобиколна среда. Те усещали, че имаме корени в други светове, такива, които не можем дори да видим, и че в основата си, ние сме част от едно космическо семейство, което живее в тези светове. Възможно ли е да има просто обяснение за причината, поради която едно такова чувство е останало толкова силно в нас, измежду толкова разнообразни традиции, и то за толкова дълго време? Възможно ли е усещането ни за преднамерения ни произход и по-великия ни потенциал да е основано на нещо истинско? И ако е така, какво означава подобно минало за нас днес?

Когато попитаме Кои сме ние? Краткият отговор, е че ние не сме това, което са ни казвали, и че сме повече от това, което повечето от нас са си представяли.

Старата История: Малки, Безпомощни, Незначителни

Карл Сейгън описва тази умствена настройка съвършено, в коментара си относно научните перспективи на нашето място в космоса: "Ние откриваме, че живеем на една незабележителна планета от някаква скучна звезда, изгубена в някаква галактика, скатана в някакъв забравен ъгъл на вселената, в който има далеч повече галактики, отколкото хора." Този тип ограничено мислене, промотирано от научното общество, ни е довело до вярата, че ние сме маловажни, що се отнася до живота, като цяло, а също така, и че сме разделени от света, един от друг, и в крайна сметка, от самите себе си.

Историята на човешката маловажност, кореняща се в теорията за човешката еволюция от 19-ти век, бива изучавана, като безспорен факт в днешните класни стаи, не оставяща място за размисъл върху каквото и да било друго обяснение за мистерията на нашето съществуване. 

Конвенционалното мислене днес ни оставя с усещането, че що се отнася до обяснението на нашето начало, теорията на еволюцията на Дарвин е „свършена сделка“. Че това е отворен-и-затворен случай, общоприет от научната общност, и има малко място за съмнение, когато стане дума за обяснението на човешкия живот такъв, какъвто го виждаме днес. Еволюцията се описва като факт в учебниците и класните стаи. В тази среда на безусловно приемане често не се съобщава за научните открития, които не поддържат еволюцията, или още по-лошо, биват осмивани, като суеверие, религия или псевдонаука. Поради тази причина хората често се изненадват, когато се споменава за открития, поставящи под съмнение теорията на Дарвин. Те също така са изненадани, когато научат, че страстните възражения срещу теорията на Дарвин се появили почти веднага след публикуването на книгата му през 1859 г. и те дошли от самата научна общност!

Първото възражение било повдигнато от Луи Агаси, считан за един от най-великите учени на 19-ти век. Агаси написал: "Няма....абсолютно никакви факти, както в записите на геологията, така и в историята на миналото, или пък в опита на настоящето, които да могат да бъдат счетени за доказващи еволюцията, или за развитието на един вид от друг, чрез подбор, от какъвто и да е било сорт."

Агаси не бил сам във възраженията си. Цяло общество от уважавани учени възразили спрямо труда на Дарвин, още от времето на първата му публикация. Това общество продължава да расте и до днес!

Веднага след публикуването на Дарвиновия "Произход на Видовете" през 1859г., учените започнали да търсят физическо доказателство, с което да подкрепят "липсващите връзки" между видовете, които се смятало, че съществуват във фосилните записи или вкаменелостите на Земята. Следвайки логиката, ако учените успеели да да открият тези доказателства, тогава те щели да бъдат способни да реконструират нашето древно родословно дърво на развитие. Точно, както можем да документираме нашата индивидуална родословна линия назад, тръгвайки от родителите ни, бабите и дядовците ни, както и пра-бабите и дядовците ни, и прочие, те приели за логично, че ще бъде възможно да създадат родословно дърво на всички наши предшественици колективно.

Настоящото мислене относно произхода ни, често е илюстрирано като дърво, на върха, на което сме ние, произлезли от по-малко развити форми на живот, показани на по-ниските клонове. В този начин на мислене, линиите, които ни свързват с по-нисшите форми на живот по дървото, представят различните пътеки на развитие - еволюционните пътеки - и учените вярват, че тези пътеки са довели по-ранните примати до нас днес.

На фона на тези идеи и критики, в края на 20-ти век, едно поразително откритие даде възможност на учените да подложат на изпитание някои от най-силните аргументи за еволюцията. Ако действително човешката еволюция е настъпила, както хипотезира теорията на Дарвин, тогава най-добрият начин да докажем теорията би бил да се сравним с нашите предци на най-дълбокото ниво на нашите клетки. За целта учените ще трябва да добият проба от (Дезоксирибонуклеиновата Киселина) ДНК на ранните ни предци и да я сравнят с ДНК на нашите тела днес, което е проблем, защото съвременните хора са на земята вече приблизително 200 000 години. А тъй като ДНК е крехка, тя не издържа толкова дълго.

Възможно ли е днес да съществува ДНК от живота на древен примат? И ако съществува, можем ли да тестваме възстановената ДНК по начина, по който тестваме ДНК днес?

Възстановяване на ДНК от Неандерталско Бебе

През 1987г., бе направено парадигмо-разбиващо откритие в Кавказката област на Русия, в близост до границата между Европа и Азия. Погребано дълбоко в земята, на място наречено - Мезмайская пещера - учените откриха останките на Неандерталско бебе - момиченце - което живяло преди около 30 000 години! За сравнение, последната Ледена Епоха свърши преди около 12 000 години, което означава че това бебе е било живо по време на Ледената Епоха. Останките й били в изключително рядко срещащо се запазено състояние, и учените били способни да установят възрастта й някъде между нероден седем-месечен ембрион и двумесечно бебе. 

Използвайки криминалистични техники, като футуристичните технологии, изобразени в телевизионните сериали, учените успяха да извлекат форма на ДНК, наречена Митохондриална ДНК, от едно от ребрата на бебето за анализ. Митохондриалната ДНК (съкратено мтДНК) е специална форма на ДНК, която се намира в енергийните центрове (митохондриите) във всяка една от нашите клетки, а не в хромозомите, където се намира повечето от нашата ДНК.

Причината, поради която мтДНК е ключова, когато става въпрос за еволюцията на човека е, че ние я наследяваме само от нашите майки! Предава се от яйцето на майката на нейните синове и дъщери, а това обикновено се случва без нито една от мутациите, които могат да доведат до нови особености при децата. Това означава, че линиите на митохондриалната ДНК в нашите тела, днес са преки потомци и точни съвпадения на митохондриалната ДНК на жената, започнала нашата конкретна линия още много много отдавна. Уникалността на тази форма на ДНК е основата за бомбата, разкрита от неандерталското бебе.

Сега знаем кои не сме!

Използвайки най-модерните техники, с резултати приети в най-висшите съдилища, руски и шведски учени тествали ДНК на неандерталското бебе, за да видят колко е сходна с тази на съвременните хора. С други думи, учените искали да узнаят дали неандерталското момиче в действителност е един от нашите предци, както еволюционното родословно дърво ни кара да вярваме.

Новата човешка история, започва с нашето начало.

Тя започва с факта, че от времето на нашия произход, сме били неврологично "окабелени" и биологично активирани за невероятни способности. Този дизайн ни позволява един изключителен начин на живот!

През 2000 г., изследователи от Университета в Глазгоу - в Центъра по Човешка Идентификация - публикуваха резултатите от своето изследване, сравняващо Неандерталската ДНК с тази на съвременните хора. Резултатите от изследването бяха разбираеми дори и за най-ненаучния читател. А значението на това, което откриха, не можеше да бъде подминато. Заключението от техния доклад беше споделенo в рецензираното списание Nature и заяви директно, че съвременните хора "всъщност, не произлизат от Неандерталците!"

И сега вече няма връщане назад! И въпреки че първоначално учените вярваха, че мтДНК на Неандерталското бебе ще разреши мистерията на нашето потекло, тя всъщност направи обратното. Ако не сме потомци на Неандерталците, тогава кои са нашите предци? Къде се вместваме ние в дървото на еволюцията - принадлежим ли изобщо към еволюционното семейство на Дарвин? Сравненията на ДНК от Неандерталците и други примитивни фосили, поставиха нова светлина над този въпрос. Но правейки това, това също така принуждава учените да размишляват над нови възможности, когато се стигне до разбулването на мистерията на нашия произход.

Те са Нас!

Учените като цяло са съгласни, че Анатомично Съвременните Хора (АСХ-та) се появяват за първи път във фосилните записи, преди около 200 000 години и маркират началото на под-видът - Хомо Сапиенс - термин, използван за описание на хората, живеещи днес на Земята. Днес учените вярват, че АСХ-та са нас, и че ние сме тях. Всякакви разлики между съвременните тела и тези на АСХ-та от миналото, са толкова леки, че не оправдават отделното групиране. С други думи, въпреки че древните хора може и да не са се държали непременно като нас, те са изглеждали, като нас, функционирали са, като нас, и излиза, че са имали цялото "окабеляване" в нервните си системи, които имаме и ние днес.

Казано по друг начин, ние все още изглеждаме и функционираме, както са го правили и те преди 2 000 столетия, въпреки нашите невероятни технологични постижения. Едно изследване от 2008г. на АСХ останки, извършено между учени от университетите във Феррара и Флоренция - Италия, ни казват, че тези сходства са повече от повърхностни. Изследователите докладват, че "Кро-Магноидният Индивид (Днес наричан Анатомично Съвременен Човек), който живеел в Южна Италия преди 28 000 години, бил съвременният Европеец, както генетично, така и анатомично."

Фактът е че членовете на нашия вид - Хомо Сапиенс - не са се променили ни най-малко от времето на първото появяване на нашите най-ранни предшественици във фосилните записи, което създава проблем за традиционната история на еволюцията, която се основава на бавните промени за дълги периоди от време.

Това, което не сме:

- Теорията за живите клетки, развиващи се (мутиращи на случаен принцип) за дълги периоди от време, сама по себе си не може да обясни произхода ни или комплексността на нашите тела.

- Еволюционното родословно дърво на хората не е подкрепено с физически доказателства.

- ДНК изследванията доказват, че ние не произхождаме от Неандерталците, както се смяташе по-рано.

- Ние не сме се променили от идването на първите от нашия вид - анатомично съвременните хора са се появили във вкаменелостите или фосилните архиви на Земята, преди около 200 000 години. 

- Прецизността и времето, произвели нашата ДНК, даваща ни нашата уникалност, не са нещо обичайно в природата.

Това, което сме:

- Появили сме се на Земята преди около 200 000 години с ДНК и напреднал мозък, и комплексна нервна система, разграничаващи ни от останалите вече формирани и функциониращи форми на живот.

-Изглежда сме вид, уникален за нас, със собственото ни семпло родословно дърво, вместо да сме разновидност на съществуващи форми на живот, традиционно показвани върху все по-пренаселените родословни дървета.

- ДНК, която ни прави уникални, е резултат от рядко позициониране на хромозоми, които са били слети и оптимизирани по начин, който не може да бъде идентифициран, като случаен.

- Ние сме тук, с тела и нервна система, предоставящи ни способности за Съчувствие, Съпричастност, Интуиция, Самолечение, и много други. Самият факт за тяхното присъствие в нас, подсказва, че е било възнамерено да използваме - и да овладеем - чувствителността, с която сме пристигнали тук.

Грег Брейдън

(Учен, Геолог, Автор от Новата Ера)

Автор на Бестселъра "Фрактално Време"

и на Документалната поредица "Липсващите Връзки"

2020г. - Лауреат на Наградата Темпълтън