Моята Петъчна История - Неопакованият Подарък

По това време от годината, аз често си спомням Коледните сутрини, растейки в Лоурънсвил, Ню Джърси - отварянето на подаръците, летящата навсякъде опаковъчна хартия, уханието на прясно смляното кафе, звукът на пържещия се на котлона бекон, Коледни песни, звучащи от касетофона, и множеството прегръдки и усмивки от бабите и дядовците ми, лелите и чичовците ми, братовчедите и приятелите, отбиващи се у нас през целия ден. Но има една конкретна Коледа, която си спомням всяка година. Една Коледна сутрин, която промени живота ми.

Бях на осем години. Единственото ми желание беше, че за Коледа исках "Състезателен Комплект Джони-Гръмотевицата". Бях изпратил на дядо Коледа повече от пет писма, искайки и молейки го за този подарък. Помня, че бях написал всички причини, поради които заслужавах този Състезателен Комплект, а също и че "Повече никога няма да му пиша, ако не го остави под елхата на Коледа."

Е, времената бяха затегнати тази година, (осъзнах това известно време по-късно). И вместо да отворя Състезателния Комплект Джони-Гръмотевицата, с автоматичен брояч на обиколките и доживотно членство в Състезателен Клуб :Джони Гръмотевицата", аз получих два чифта панталони, пуловер, малко червено камионче, и писмо от дядо Коледа, което смачках без да прочета.

И вместо да се насладя на Коледната сутрин, аз виках, крещях и казах, че мразя дядо Коледа, "този голям фалшификат", с цялата си сила. Майка ми плака. Баща ми каза, че не осъзнавам какво говоря. Бях изпратен в стаята си, с смачканато писмо от дядо Коледа в ръка.

В стаята си плаках и плаках. Но някъде между плановете ми да пиша на президента на Съединените Щати, да не позволява повече на дядо Коледа да влиза в тази страна, и писането на груби писма до дядо Коледа, аз вдигнах смачканото писмо от дядо Коледа, лежащо сега долу на земята.

"Нека да видим какво има да казва този голям, дебел идиот!", помня как изкрещях от върха на дробовете си. 

Седнах на бюрото си и прочетох писмото от дядо Коледа.

Скъпи Робърт,

Много съжалявам, ако съм подвел един от най-добрите си приятели: теб. Нямах възможност да оставя подаръка ти, както ме помоли, и съжалявам. Но има един подарък за теб, който може би не си забелязал. Той не е под елхата и не е опакован. Не е нещо, което можеш да включиш или да сглобиш. Той е с теб през всеки един ден от годината, и дава - дава, дори и когато боли.

Помниш ли, когато беше решил да напуснеш малката лига миналия сезон? Кой беше там да ти даде успокояваща прегръдка? Помниш ли, когато спечели Конкурса по Правопис? Кой те аплодираше най-силно, когато те награждаваха? А помниш ли, когато беше много болен миналата есен? Кой стоя с теб цяла нощ, държа ръката ти, и постави студен кърпа на челото ти?

Навярно никога не си мислил за това по този начин, но Робърт, продължавайки да растеш и да поставяш под съмнение всичко (дори и моето собствено съществуване), осъзнай че най-ценния подарък е този, който не е опакован, и който не се намира под елхата. Неопакованият подарък е обичта на един родител; любовта му към неговия син.

Този специален подарък те чака точно сега - твоята майка и твоя баща. Отиди и силно ги прегърни, и се опитай никога да не о пускнеш да си отиде. Този Коледен ден ще мине много бързо, но тяхната любов е безвременна и отвъд всяка цена. А именно тази Любов, е това за което се отнася и цялата Коледа.

Твой приятел,
дядо Коледа

Минаха много години от тази Коледна сутрин насам, а писмото остава внимателно съхранено. Често си спомням как майка ми стои до леглото ми, когато съм болен, и се смея, когато си представя как баща ми е дълбоко заспал, и хърка на фотьойла, чакащ ме да се върна от абитуриентския бал преди много години.

"Благодаря ти, дядо Коледа, че показа на едно егоистично осем годишно момче истинското значение на Коледа. Това промени целия ми живот и живота на децата ми. Просто ми се иска да можех сега отново да имам този неоопакован подарък.

До Следващия Петък!