"Дипломиране" от Джули Станфорд

След прекъсване от девет години, се върнах към кариерата си (в началото само на половин работен ден), за да открия, че старата ми диплома е заменена с друга квалификация, и да се почувствам по-ниско квалифицирана от по-младите колеги.

Реших да направя нещо по този въпрос, особено след като и аз самата винаги съм чувствала, че трябва да се присъединя към клас за по-висока квалификация, затова се върнах в колежа и взех диплома по сходна тема. После взех следдипломна квалификация и се дипломирах през 1996г. с Магистърска степен. Цялото това време ме изтощи. Работех на пълен работен ден и имах две деца. Без любовта и подкрепата на цялото ми семейство (особено на съпруга ми), никога нямаше да мога да премина през това, а тезисът който написах, се казваше "Връх Еверест." Съпругът ми поемаше домакинската работа, така че да нямам извинения да не уча, и излизаше с децата всяка неделя, за да мога да остана малко на спокойствие и тишина, докато пиша тезиса си.

Не исках да ходя на церемонията по раздаването на дипломите. Исках си просто хартийката, а после да оставя всичко зад гърба си - отново да се захвана с живота си. Съпругът ми обаче настояваше да отида. Каза, че го заслужавам след всичко, през което преминах!! Неохотно се съгласих и поръчах билети. Когато билетите пристигнаха, беше дошъл и един допълнителен билет, и аз небрежно споменах на майка ми. Тя веднага каза: "Защо не поканиш и баща си да дойде?" Помислих си, че не е справедливо да поканя само един от родителите си, но тя каза, че наистина искала той да отиде, и ми обясни защо.

Когато баща ми учел за неговата квалификация през 1940г., битката била голяма. Родителите му не били заможни и той трябвало да си проправи сам път напред, извършвайки ремонти на пътища и всякакъв вид неща, за да осигури пари за обучението си. Срещнал майка ми, докато учел, и двамата се влюбили дълбоко. Когато най-накрая се квалифицирал, той похарчил всичките си останали пари за годежен пръстен за майка ми, затова не можал да си позволи да отиде чак до Лондон, за да получи лично дипломата си. Затова никога и не отишъл на церемонията по връчването на дипломите, и никога не успял да облече робата, която по право му принадлежала.

Бях много щастлива да го поканя да дойде на моята церемония.

Когато влязох в стаята с робите, споменах факта, че баща ми никога не е успял да присъства на собственото си дипломиране, на един от хората, които подаваха подготвените роби. Той ме попита кой е бил университета и коя година. Казах му, а той ме помоли да почакам. Когато се върна, той беше намерил същата униформа, която беше на баща ми, и настоя да ми я заеме без да плащам нищо. Баща ми се почувства малко глупаво в първия момент, но всички ние го убедихме, че е негово право да я облече. А после си направихме и снимки за майка ми. Беше един наистина вълшебен ден, който никога не съм очаквала. Толкова съм щастлива, че съпруга ми настоя да отида.

Синът ми очаква да се дипломира следващата година, и ако Бог даде, планираме да си направим още една снимка, този път тримата заедно.