![[Valid Atom 1.0]](valid-atom.png "Validate my Atom 1.0 feed")
"Имайте Вяра и Се Движете Напред" от Карън Империал
"Имайте Вяра и Се Движете Напред"
Спомням си, когато преди година и нещо реших да прочета отново книгата на Норман Винсънт Пийл "Силата на Позитивното Мислене." Преминавах през тежък период. Току-що ми бяха поставили диагноза Рак на Гърдата и бях уплашена!
Незнаех точно в какъв стадий беше рака. Бях посредата на операция, която щеше да премахне тумора, а все още не бях открила колко се е развил рака и дали беше в ранен "лечим стадий". Добрите новини бяха, че беше в ранен стадий, и моето лечение не беше нищо в сравнение с това, през което минаваха някои жени. Все още бях толкова уплашена, а емоционалния данък, който това постави в съзнанието и чувствата ми, навярно беше най-трудното нещо, с което ми се е налагало да се боря в живота си.
Както и да е, точно преди да ми поставят ракова диагноза, бях решила да разширя бизнеса си. Притежавам художествена галерия в много богат район в Калифорния, но открих че търговската част на града е доста по-ненатоварена в последните години. Исках да имам "сателитен магазин" в друга част от града, която е по-гъсто населена с купувачи.
Бях открила "перфектното" място. Намираше се между два "перфектни" магазина и беше в един малък шопинг център в града, който току-що беше обновен и гъмжеше от купувачи! Мястото вече беше наето и префасонирано, но наемателите се отказаха от договора и мястото беше готово за мен да го наема! Наемът не беше висок и това беше "МОЕТО" място!
Уговорих се да се срещна със собственика на магазина и да подпиша договора на следващия ден....тогава получих телефонното обаждане от Доктора ми, който каза че наистина имах Рак на Гърдата и че трябваше да направим операцията възможно най-скоро. В този момент не можех да подпиша договора и трябваше да оставя моето "перфектно място" да си отиде. Скоро след това мястото беше наето от други хора.
През изминалите две години, всеки път щом отидех в този шопинг център, си мърморех: "това място трябваше да бъде мое". "Ако нямах този рак, аз щях да бъда на това място и всичко щеше да бъде наред". Започнах да се самосъжалявам.
Тогава реших да прочета отново "Силата на Позитивното Мислене". Спомням си как четях в книгата за един човек, който беше изгубил повишението си, заради друг човек, който компанията беше довела да запълни позицията. Той беше толкова ядосан и чувстваше, че това е толкова несправедливо от страна на компанията и че Бог не му е позволил да получи повишението. Той беше работил по-упорито и по-дълго в тази компания от другия човек и чувстваше, че е "перфектен" за тази работа. Той беше съсипан.
Той и съпругата му се мъчеха да забравят за тази промоция и да се фокусират върху това да продължат напред и да приемат, че това не е било подходящото време или подходящата работа за него в този момент от кариерата му. Две години по-късно Президента на компанията се оттегли и този човек стана Президента на тази компания! Каква вдъхновяваща история, мислех си аз. Да, през цялото време ми казват "понякога, когато нещата те подминават, това е защото има нещо друго, по-добро, което те чака с отворени криле", "Трябва да имаш вяра и да се движиш напред". Така и направих. Имах вяра и се придвижих напред.
Минаха малко повече от две години от раковата ми диагноза и се чувствах сякаш отново съм се върнала към нормалното. Движех се напред и преди две седмици, от нищото ми се обади един приятел, за да ми каже, че се е отворило място зад тях в много добра сграда, в която има само художествени галерии. Това е сграда, известна с това, че има много добри и висококвалитетни галерии и колекционери от цялата страна, и света идваше да посети тази сграда и галериите, които се намираха в нея. Ами, сигурна съм знаете, че това беше моето "Перфектно" място! Да, действително е така...Имам по-голямо пространство, на по-добро място, за по-малко пари!!!! Не мога да ви опиша как историята за човека от книгата на Норман Винсънт Пийл препускаше в съзнанието. Да, истина е! Така е! Вярата и способността да оставяме нещата да си отидат и да продължим да се движим напред са нещата, които са ви необходими. Аз го направих, доверих се и дадох време на себе си и на Бог, за да могат нещата да проработят.
Следващият месец галерията отваря врати, и въпреки че пространството е малко за галерия, то е "перфектното" място, и е мястото дадено ми от Бог.
Карън Империал
Незнаех точно в какъв стадий беше рака. Бях посредата на операция, която щеше да премахне тумора, а все още не бях открила колко се е развил рака и дали беше в ранен "лечим стадий". Добрите новини бяха, че беше в ранен стадий, и моето лечение не беше нищо в сравнение с това, през което минаваха някои жени. Все още бях толкова уплашена, а емоционалния данък, който това постави в съзнанието и чувствата ми, навярно беше най-трудното нещо, с което ми се е налагало да се боря в живота си.
Както и да е, точно преди да ми поставят ракова диагноза, бях решила да разширя бизнеса си. Притежавам художествена галерия в много богат район в Калифорния, но открих че търговската част на града е доста по-ненатоварена в последните години. Исках да имам "сателитен магазин" в друга част от града, която е по-гъсто населена с купувачи.
Бях открила "перфектното" място. Намираше се между два "перфектни" магазина и беше в един малък шопинг център в града, който току-що беше обновен и гъмжеше от купувачи! Мястото вече беше наето и префасонирано, но наемателите се отказаха от договора и мястото беше готово за мен да го наема! Наемът не беше висок и това беше "МОЕТО" място!
Уговорих се да се срещна със собственика на магазина и да подпиша договора на следващия ден....тогава получих телефонното обаждане от Доктора ми, който каза че наистина имах Рак на Гърдата и че трябваше да направим операцията възможно най-скоро. В този момент не можех да подпиша договора и трябваше да оставя моето "перфектно място" да си отиде. Скоро след това мястото беше наето от други хора.
През изминалите две години, всеки път щом отидех в този шопинг център, си мърморех: "това място трябваше да бъде мое". "Ако нямах този рак, аз щях да бъда на това място и всичко щеше да бъде наред". Започнах да се самосъжалявам.
Тогава реших да прочета отново "Силата на Позитивното Мислене". Спомням си как четях в книгата за един човек, който беше изгубил повишението си, заради друг човек, който компанията беше довела да запълни позицията. Той беше толкова ядосан и чувстваше, че това е толкова несправедливо от страна на компанията и че Бог не му е позволил да получи повишението. Той беше работил по-упорито и по-дълго в тази компания от другия човек и чувстваше, че е "перфектен" за тази работа. Той беше съсипан.
Той и съпругата му се мъчеха да забравят за тази промоция и да се фокусират върху това да продължат напред и да приемат, че това не е било подходящото време или подходящата работа за него в този момент от кариерата му. Две години по-късно Президента на компанията се оттегли и този човек стана Президента на тази компания! Каква вдъхновяваща история, мислех си аз. Да, през цялото време ми казват "понякога, когато нещата те подминават, това е защото има нещо друго, по-добро, което те чака с отворени криле", "Трябва да имаш вяра и да се движиш напред". Така и направих. Имах вяра и се придвижих напред.
Минаха малко повече от две години от раковата ми диагноза и се чувствах сякаш отново съм се върнала към нормалното. Движех се напред и преди две седмици, от нищото ми се обади един приятел, за да ми каже, че се е отворило място зад тях в много добра сграда, в която има само художествени галерии. Това е сграда, известна с това, че има много добри и висококвалитетни галерии и колекционери от цялата страна, и света идваше да посети тази сграда и галериите, които се намираха в нея. Ами, сигурна съм знаете, че това беше моето "Перфектно" място! Да, действително е така...Имам по-голямо пространство, на по-добро място, за по-малко пари!!!! Не мога да ви опиша как историята за човека от книгата на Норман Винсънт Пийл препускаше в съзнанието. Да, истина е! Така е! Вярата и способността да оставяме нещата да си отидат и да продължим да се движим напред са нещата, които са ви необходими. Аз го направих, доверих се и дадох време на себе си и на Бог, за да могат нещата да проработят.
Следващият месец галерията отваря врати, и въпреки че пространството е малко за галерия, то е "перфектното" място, и е мястото дадено ми от Бог.
Карън Империал
